неделя, 12 октомври 2014 г.

Колко дълго

"Ben belkide denizden bile eski biriyim." 
                  Didem Madak 
"Може би съм някой, който е по-стар дори от морето." 
                  Дидем Мадак 
              
                  http://www.vbox7.com/play:293570af08

Едни пияни думи ме връхлитат. 
Залитам като сънен облак. 
Октомври е, косите си разплитам. 
Но себе си – не мога. 

За повече небе не съм готова. 
За толкова ми стигнаха ръцете. 
Гърлата ни пресъхнаха от обич. 
Но никой не усети. 

Защо ни е да помним всяка рана, 
като дори не знаем докога сме. 
Което е със вкус на урагани, 
все някога угасва. 

Износват се зениците и ходилата. 
Причините за полет избледняват. 
По падащите стъпки на листата 
разбирам, че те няма. 

Разбирам колко дълго съм живяла. 
Като писмо с червени срички. 
Като тревогата за нещо бяло, 
когато те обичам. 

Селвер 




2 коментара:

Рен каза...

Защо ни е да помним всяка рана,
като дори не знаем докога сме.
Което е със вкус на урагани,
все някога угасва.

.....Липсваш ми, Селвер

Селвер каза...

Тук съм. :)