събота, 6 септември 2014 г.

Отдалечаване

                                     "Навярно светът е изгубил гласа си, 
                                     щом никой не шепне - обичам те ... " 
                                                             Валери Манолов 


Не си ме чакал, затова ме няма. 
Сега съм сянка на оранжев стих. 
А есента е толкова голяма. 
Нахлува през прозорци и врати. 

Представям си етажите на август. 
Гласът на лятото във тях. 
Не зная, въздухът ли намалява 
или е просто обичаен страх. 

Или е полет, който не разбирам. 
А имам да довърша куп неща - 
да пиша, да задрасквам, да обичам. 
И да запомня пролетта. 

Да се ​​наситя на море и бури. 
И най-накрая да се примиря 
с причините за скъсаните струни. 
С причините за всеки край. 

Дъждът вали, причините остават. 
И не светът да е изгубил своя глас. 
И не светът да се отдалечава. 
А аз изчезвам. Аз изчезвам. Аз. 

Селвер 


Няма коментари: