събота, 27 септември 2014 г.

Това е

Това, което трупам в сън. 
Което са ми казали лалетата. 
Което няма как да знам. 
И думите, които ме намериха. 

Дъждът, септември, есента. 
Петната слънчеви по раменете ми. 
И многоъгълната пустота. 
И изгревите – още непосрещнати. 

Което си е тръгнало от мен. 
Неравностите ми, наклоните. 
Несвършилия още ден. 
И хапчетата против главоболие. 

Това, което ме гори. 
Което ми отвързва лодките. 
Което нямам, но боли. 
Мелодиите, тишината, нотите. 

Пространствата, които ни делят. 
Лъжите, на които съм повярвала. 
Мечтите и последният билет. 
Тъгата във очите на приятели. 

Морето. Цялото море. 
И корабите, дето съм очаквала. 
И още много цветове. 
Това е, от което съм направена. 

Селвер 

Няма коментари: