вторник, 23 септември 2014 г.

Пристанища

Сякаш сме не хора, а пристанища. 
Със хронична турбулентност. 
Пясъците ни са плаващи. 
Приказките – наводнени. 

Розите, които си отглеждаме. 
Всичката изписана хартия. 
Сякаш сме задачи за изваждане. 
Някой непременно си отива. 

Никак не приличаме на птиците. 
Все броим какво ни е отнето. 
Равноденствие на мислите – 
сушата е колкото морето. 

Нито свикваме да се сбогуваме
(как се свиква със въздушни ями?), 
нито можем да се излекуваме. 
Нощите ни стават по-големи. 

Как да не изтръпват вените, 
щом сърцата са така чупливи? 
Сякаш сме в страната на разделите. 
Някой непременно си отива. 

Селвер 


Няма коментари: