вторник, 16 септември 2014 г.

Полузелено

Следобедът е като много празен съд. 
И без море не са криле крилете. 
Стихотворение с полузелена плът. 
Суша цветя в най-тихите куплети. 

Умората е много дълъг влак. 
Но щом си спомня жълтата ти риза, 
посипвам се със думи и не знайно как 
септември се превръща в птица. 

Не вярвам, че пристанищата се топят. 
Но всеки да се дави в своите морета. 
Делфините във мене се въртят. 
Но мога и без тях да те усетя. 

От устните започва всеки звук. 
А поводите са различни. 
Мигрират птиците, но аз оставам тук.  
Но аз оставам тук – да те обичам. 

Селвер 



Няма коментари: