четвъртък, 11 септември 2014 г.

И всичката любов, която...

Представата за правоъгълност ми пречи 
да нарисувам шарен звук. 
Каквото е невидимо, е вечност. 
Обръщам думите на юг. 

Превръщам изреченията в нещо лесно. 
Но точките остават в мен. 
Септември е с невидими завеси. 
Жълтее времето навън. 

Представата за тръгване е много тясна. 
Не ти е нужен дъждобран. 
Кое е ляво и кое е дясно, 
когато пътят е пиян? 

Ще изживеем всичките нюанси на тъгата. 
И всяко кътче самота. 
И всичката любов, която 
е минала изобщо през света. 

Селвер 

Няма коментари: