сряда, 10 септември 2014 г.

Изгаряне

Събирам се, преди съвсем да изгоря. 
Но не да ме е страх от лятото. 
Опитвам се да разбера 
това, което нямаме. 

Това, което можехме да си дадем 
(ако не бяхме се разминали). 
Преди да изгорим съвсем, 
ще станем ли невидими? 

Не знам защо така се плашим от смъртта. 
Не са ни обещавали безсмъртие. 
Пролуките на есента 
с морето ли са свързани? 

Минавала ли съм през всички цветове?  
Защо сънувам само синьото? 
Тежи останалото в мен. 
И думата "завинаги".

Събирам мислите, преди да изгорят. 
Преди да тръгнат всички кораби. 
И уж е без ъгли светът, 
а се изгубват хората. 

Селвер 

фотограф – Fabrizia Milia

Няма коментари: