сряда, 6 август 2014 г.

Световъртеж

Като плик, в който няма писмо. 
Като сън, в който никой не идва. 
Като страх, който спи под легло. 
Като тъмно зелена квартира. 

Правя път от триъгълни дни. 
А след думите нищо не знача. 
Ако август е с ниски следи, 
как ще знам, че септември е важен? 

Как ще знам, че ми трябва врата? 
И небе, и стени, и въжета. 
Коленете ми стават вода. 
И се сменя сюжетът. 

Като сутрешен световъртеж. 
Като всичко извън календара. 
Като обич, която не можеш да спреш. 
Като дъжд между три автогари. 

Между дума и дълго тире 
има място да бъда щастлива. 
Пренаписвам едното море. 
А за другите нямам моливи. 

Селвер 

Няма коментари: