петък, 29 август 2014 г.

Безсъния

Безсънията ми са сфери. 
До тях се стига само с платноходи. 
В подземията на септември 
морето си брои предишните животи. 

Тревата между думите е бяла. 
Да не личи, че някой си отива. 
Едва ли знае, колко е валяло. 
И че е син гласът на всички риби. 
 
Едно хронично късогледство. 
Съгласните са подредени по спирала. 
А всичко друго е отвесно. 
Като часовник в многоъгълна раздяла. 

Представям си една зелена песен 
между "не мога" и "не искам да избягам". 
Останалите цветове са тесни. 
Като сърце на много кръгла сряда. 

Безсънията са с очи на гларус. 
Вратите им са повече от бреговете. 
Отломка от безсъние е август. 
Превръща в рози ветровете. 

Селвер 

Няма коментари: