петък, 15 август 2014 г.

Защото август

Минутите са много дълги мравки 
с пресипнали гърла. 
Денят е със хартиени презрамки. 
Разплитам думата "ела". 

А другото прилича на тревога. 
На стъклена усмивка в черчеве. 
И повече от думите не мога. 
След отливите съм без рамене. 

Защото август е горещ прозорец, 
а ти си мислиш, че е свещ. 
Затварям вторниците в скоби, 
да можеш в сряда да ме разбереш. 

Да може в сряда всичко да е късо – 
като небето между две стени. 
Като зениците на северна тераса.  
Като минаване през стих. 
 
Защото август е междинна гара. 
А лястовиците ги чака път. 
Но аз оставам тук. Изгарям  
между зеленото и теб.  

Селвер 

фотораф – Баръш Шимшек 

Няма коментари: