неделя, 10 август 2014 г.

Защото

                                                    "Ağrımasa bilir miydim, yüreğimin yerini..."
                                                                    Nilgün Marmara 

             "Ако не болеше, щях ли да знам точното място на сърцето..." 
                                                                Нилгюн Мармара


Защото съм от друга песен. 
А нотите са със затворени очи. 
По-лесно те усещам без завеси. 
Каквото нямаме, ще продължи. 

Идея нямам колко е голямо 
сърцето на един петнист елен. 
Дали забравяме по равно? 
Дали ме има в утрешния ден? 

Защото всяка устна боледува 
от думи, казани наум. 
Заставам между птиците и чувам – 
едно море ме вика в полусън. 

От лодките се уча на прозрачност. 
Душата е най-тихият компас. 
Представата за теб е синя мачта. 
А корабът съм аз. 

Селвер 

Няма коментари: