петък, 1 август 2014 г.

Хаос

Разделям думите на две. 
С едната половина те обичам. 
А с другата сънувам гласове. 
И кораби, които дишат. 

Недостиг със хартиен вкус 
лепи квадрати в часовете. 
Лепилото по малкия ми пръст 
е, колкото да те усетя. 

Далечното е с много имена. 
Но пак не стигат. Пак не стигат. 
Със няколко изгубени писма 
нощта е много по-красива. 

Гласът ти е съвсем като лале, 
когато си със жълта риза. 
За мидите е по-добре 
да не разбират всяка мисъл. 

Повтарям синьото на глас. 
Да мога да приспя вълните. 
Но ще ми трябва друг компас – 
на този са му свършили мечтите. 

Селвер 

фотограф – maximovm