сряда, 9 юли 2014 г.

Криле

Крилете ми не са криле. 
А вечни планове за бягство. 
Не може да се побере 
сърцето в многолюдни пазви. 

Не може всичко да прости. 
По очните дъна се утаява 
зеленото на летен стих.  
Зелено, колкото забрава. 

Зелено, колкото река.
Затворени са ми очите – 
не пий водите им сега. 
И нищо повече не питай. 

Крилете ми не са криле. 
А изпитание за свободата. 
Да имам повод за небе, 
но да успея да остана. 

Селвер