понеделник, 7 юли 2014 г.

Сън на пиано

Много ли сняг сме натрупали? 
Колко ли още е нужен? 
Докато спрем да се чуваме. 
Докато стигнем до нула. 

Докато спрем да очакваме. 
После небето е празно. 
После са плаващи пясъци. 
Нищо нечувстващи вази. 

Думи нечути, неказани. 
Свърши и тази безкрайност. 
Другото – рани и навици. 
Сякаш сме в сън на пиано.  

Уж си говорим за лятото. 
Уж сме си тук, а ни няма. 
Уж сме събрали нещата си, 
а е така разпиляно. 

Селвер 

love_story_by_arbebuk