сряда, 30 юли 2014 г.

Водовъртеж

Защото не разбирам всеки знак. 
И всеки порив на сърцето. 
Изгубвам се във своя мрак. 
Не различавам гласовете. 

Човеците сме като пролетта – 
не вярваме в крилете на морето. 
Това, което мислим за листа, 
са падащи въздишки на дървета. 

Което не разбираме, е звук, 
във който няма да ни има. 
Но вярваме, че някакъв бамбук 
ни прави по-щастливи. 

А пътят всъщност е водовъртеж. 
Живеем на високи обороти. 
От много бягства ставаме на дъжд. 
Приличаме на жълти автобуси. 

И затова се рони всеки смях. 
Недостигът във дробовете. 
Защото не разбирам всеки знак, 
завършвам думите с морета. 

Селвер