четвъртък, 3 юли 2014 г.

За да има къде да остана

                    "Измислих те – 
                    да има на кого да пея." 
                        Ивайло Диманов 


Нямам друга зелена душа. 
Не остана небе, не остана. 
Как да знам, че сега не греша, 
като още съм много пияна? 

От лалета, от думи, от теб. 
От това, че не искам да бягам. 
От гласа на невидим поет. 
От ръцете на сутрешна сянка. 

От вълните в морето, от страх – 
да не би въобще да те няма. 
Аз сама, аз сама те избрах. 
За да имам къде да остана. 

За да има с кого да мълча. 
И с кого да броя низините. 
Аз така си измислям неща. 
И така си говоря с тревите.

За да свиквам по малко със тях, 
пиша думи, в които ме няма. 
Аз сама, аз сама те избрах. 
Остави ме сега, да си вярвам! 

Селвер