понеделник, 28 юли 2014 г.

Тихи устни

Нататък пак са улици и къщи. 
Едни и същи дъждове. 
Броя до осем и се връщам.  
Броя до осем и съм с теб. 

Наполовина сме си непознати. 
Денят е по-невидим и от мен. 
Наполовина е вината. 
А другото са цветове. 

Дали е късно ли? Зависи. 
Светът е – колкото повярваш ти.  
Преброй до осем и съм близо. 
Преброй до осем и съм стих. 

Сега съм с много тихи устни. 
Но имам оправдание за тях. 
Животите са пълни с автобуси. 
И с толкова забравени неща. 

Селвер