събота, 26 юли 2014 г.

Не питай лятото за мен

Навярно ме променя всяка дума. 
И всяка въртележка в лунапарка. 
Броя различията помежду ни. 
И начините, по които не очаквам. 

Не питай лятото за мен, не питай. 
Невидими са редовете. 
Каквото нямаме, е скрито 
в стихотворение със слънчогледи. 

От себе си направих книжни птици. 
Повтарям името ти, за да свърши. 
Между да има и да няма смисъл. 
Между да имам и да нямам нищо. 

А другото са някакви въздишки 
и нищо неразбиращи елени.
За другото е трудно да се пише. 
За другото ми трябва време. 

Селвер