четвъртък, 24 юли 2014 г.

Като бездомност

Далечното е дълго три минути. 
Но само със затворени очи. 
Ако сега не се изгубя. 
Ако си нося всичките врати. 

Ще се науча ли да дишам 
през облак и зелен квадрат? 
Ще побера ли всички липси  
в един-единствен листопад? 

Защото да ти липсва някой, 
е все едно да не разбираш как 
запращаш мислите нататък, 
а вятърът ги връща пак и пак.  

И все едно, че си бездомен. 
А трябва да си купиш сал. 
Но нямаш сънища за продан,  
а всичко друго си раздал. 

Селвер 

фотограф – MOTHart (Marta Bevacqua)