неделя, 20 юли 2014 г.

Не стига времето

Прелитат невъзможни облаци по вените. 
Не ми разказвай северни неща. 
Каквото и да става, е извън пределите 
на моя сън. На моята душа. 

Каквото и да помня, все е недостатъчно. 
Събарям най-високата стена –  
да може винаги да ме намира лятото.
Измислям си зелени имена. 

Различни са разбиранията за истина. 
От всичките ви маски ме е страх. 
И дните, и минутите ви са единствени, 
но мен ме няма в тях. 

Понякога за да усетя близкото, 
не трябва ли да се отдалеча? 
Зависими сме от цвета на мислите. 
Зависими сме от дъжда. 

От тръгвания с някого, нанякъде 
приличаме на стогодишен сняг. 
А някой е измислил всички влакове, 
за да очакваме един от тях. 

Не стига времето. Не стига времето 
във този малък град. 
А тръгнем ли да се забравяме завинаги, 
не стига цял един живот. 

Селвер 

фотограф – beyondimpression