събота, 19 юли 2014 г.

Някаква мелодия

Когато съм безцветна, знам 
причината за всички странни кораби. 
Причината за онзи сън. 
За думите, полепнали по клоните. 

Животът е със две стрелки. 
И порцеланови мълчания по масите. 
Превеждам те на друг език. 
За да прилича повече на щастие. 

Заради тъмното е тази свещ. 
Приспивам всички южни изречения. 
Не съм ли онзи юлски дъжд? 
Или съм някаква мелодия в очите ти. 

Ако те има в някой стих, 
не е защото вчера бях дантелена. 
Не ми се спи, не ми се спи. 
Сега броя сърцата на елените. 

Селвер 


фотограф – zhivago86