понеделник, 14 юли 2014 г.

Непреодолимости

Изтичат цветовете като дъжд. 
Очаквам те, не те очаквам. 
Това е все едно да разбереш,  
че бризът е намерил свойта сянка. 

Това е като да не си дете, 
но още да обичаш хвърчилата. 
Докато синьото във теб расте, 
за думите да не остава място. 

Да извървиш най-трудните неща, 
които някога си писал. 
Като пределите на самота. 
Като перо от много тъжна птица. 

Броя прозорците на този ден. 
Очаквам те, не те очаквам. 
Това е като да си в моя сън, 
а мен изобщо да ме няма. 

Селвер