неделя, 13 юли 2014 г.

Деветстотин начина

Сега си спомних, че съм просто цвят. 
Не могат думите да кажат всичко.  
Дърветата дали ще разберат, 
че има деветстотин начина да те обичам. 

Че в пропастите има и цветя. 
Зависи на какво ще се престориш.  
Пространствата са тесни. И сънят. 
Не ми се спи. Сама съм си решетка и прозорец. 

От дъното се мерел всеки връх. 
Подреждам ти очите в кръгла стая. 
Но как да скрия, колко ме е страх, 
че има деветстотин начина да те забравя. 

Сега си спомних, че не съм оттук. 
Живея в някаква далечна сряда.  
Летим без повод и един без друг. 
Но как да обясня на птиците, че нас ни няма? 

Селвер