сряда, 2 юли 2014 г.

Далечности

Отвесно на деня цъфтят петунии. 
Сама съм и не съм сама. 
Далече са, далече са ми устните. 
Във други времена. 

Каквото бяхме, е завинаги. 
Което не разбираме, тежи. 
От толкова дъждовни приказки 
останах без очи. 

От толкова зелени улици 
забравих как се стига до брега. 
Защото са ми многоцветни  думите,  
приличам на дъга. 

Неделя е гнездо за сини гълъби. 
Като следобед, в който ще вали. 
Като небето преди тръгване. 
Като да не пристигаш ти. 

Ръцете са докрай протегнати. 
Остана още малко студ. 
Ако съм музика, ще ме усетиш ли?  
Ами ако съм само звук? 

Отвесно на деня цъфтят петунии. 
Каквото е останало, не се дели. 
А юни си е тръгнал през пролуките. 
През всичките врати. 

Селвер