понеделник, 9 юни 2014 г.

Разпиляност

Следобедите са полузелени. 
Но то е от морето. 
Не може никой днес да ме намери. 
И аз не знам къде съм. 

Дали в онази песен неживяна. 
Или във сън рисуван. 
Защото сред лалетата ме няма. 
Врабчетата са други. 

Дали съм дума. Още неразбрана. 
А нямам много време. 
Звездите са за постоянно, 
Но хората изчезват. 

И сякаш ми е ден за разпиляност. 
До свършване. До бяло. 
А после ще броя какво ми няма 
и колко е валяло. 

Селвер