сряда, 4 юни 2014 г.

Нетрайни сме, нетрайни

Така се взирам в розите, 
че нищо не остана.  
Зелени са прозорците.  
Животът преминава. 

Разделям всички кораби 
на думи и на рани. 
Но има още пропасти 
неиздълбани. 

Забравяме си чувствата 
(които се забравят). 
Навярно се страхуваме. 
От обич се нуждаем.  

Минава през зеленото 
един разсеян облак. 
Говорят си елените. 
За дългите посоки. 

И дъх след дъх пропадаме. 
Очите ни са стаи. 
Строим високи храмове. 
Молитвите не знаем. 

И винаги си тръгваме. 
Нетрайни сме. Нетрайни. 
А другото са гълъби. 
И рози. И... това е. 

Селвер