неделя, 29 юни 2014 г.

Колкото крило на чайка

Скъсяват се, скъсяват се пространствата. 
Мечтите се смаляват. 
Ако изтрия гласните, 
какво ще ми остане? 

Ако изтрия думите от песните 
и построя ограда 
от кораби и вестници, 
дали ще те забравя? 

Ще знам ли, че небето е изрязано? 
Че дните са различни. 
Крилете са обятия, 
но ти не ме обичай. 

Крилете са – да можем да се връщаме, 
където ни очакват. 
Зеленото е същото, 
но с ромбоидна сянка. 

Което е останало за казване, 
е колкото небе и вятър. 
И колкото сме плакали. 
И колкото крило на чайка. 

Селвер