четвъртък, 26 юни 2014 г.

Просто сън

Този сън е със шарени улици. 
И с кафяви очи – като мен. 
Аз съм граница. Някаква граница. 
Между птица и облачен ден. 

Имам толкова думи по пръстите. 
И изтичат бутон след бутон. 
За да може да чуете звуците, 
трябва много зелено за фон. 

Имам още вълни недописани. 
Всяка спирка е колкото стих. 
Дъждовете са вече измислени.  
И морето, и август, и ти. 

В този сън страховете са сгънати. 
Но не искай сега да простя. 
Щом простиш, значи всичко е свършило. 
А дотам има още вода. 

Има още нестигнати хълмове. 
Ако някой ме търси, съм там – 
между юни и ято от гълъби. 
Докога ли? Не знам. 

Селвер