понеделник, 2 юни 2014 г.

Вълнисто

Затворени понятия за обич. 
И хиляди причини за звезди. 
Оставания с повод и без повод.   
И думи във дълбоките води. 

А някой преговаря всички зими. 
Безкраят е без вкус и цвят. 
От птиците така ми става синьо, 
че чак ми се завива свят. 

Тогава дните са вълнисти. 
И цялата съм в корабни платна. 
И съм наблизо. Много близо. 
Макар да не разбирате това. 

Макар да не разбирате, че мога 
да съм светулка със затворени очи. 
А всяка мъничка тревога 
ме прави по-чуплива от преди. 

И само някаква предишност 
между ребрата на деня. 
Оставя вкус на диви вишни 
по устните и по съня. 

Селвер