сряда, 18 юни 2014 г.

След

От топлото на думите разбирам, 
че още си с малинов глас. 
Че синьото е неделимо. 
Поне в единия от нас. 

Че стъпките на розите са дълги. 
Като протегната ръка. 
Като да чакаш кораб, но на тъмно. 
Като очи, но под снега. 

Като невидим край на дъждовете. 
След който нищо не личи. 
След който август трябва да е светъл. 
Но без морето да тежи. 

И без да знаем как се оцелява, 
когато свикнем да боли.
Обича ли се или се забравя? 
Обича се, нали? 

Селвер