неделя, 1 юни 2014 г.

Вали

Повдигат се на пръсти часовете. 
И затова денят е толкова висок. 
Което помня, е отвъд морето. 
Което не запомних, е без звук. 

Което ми остана, е зеленооко. 
Почти като зеленоок елен. 
Но ти не ме забравяй много. 
Защото времето е шарен сън. 

Защото облаците ми са тъжни, 
неделя се напълни с дъжд. 
Защото все се търсим, търсим 
между стените на един копнеж. 

Повдигат се на пръсти часовете. 
Високи и дъждовни дни.  
Вали. А между две вълшебства 
едно лале се учи да мълчи. 

Селвер 
фотограф – Абдулкадир Абаз