сряда, 7 май 2014 г.

След дъжд приличам на лалета

Следобедът е с дълги имена. 
И няма край. И няма край морето. 
Не мога да си спомня песента, 
в която си събирах цветовете. 

Не мога да си спомня онзи миг, 
след който са проливни дъждовете. 
Простих ли всичко или не простих? 
След дъжд приличам на лалета.

А всеки иска да ме промени. 
Сънят е тих. Изтичат гласовете.
Сега съм с най-високите стени.
Ехти безкраят на сърцето. 

Селвер