понеделник, 5 май 2014 г.

Невидими крила

В дълбоките места на пролетта 
живеят стогодишни оправдания. 
Което ни дели, не е врата, 
а непреодолими разстояния. 

Което нямам, няма как да дам. 
Което имам, е в сърцето ми. 
Останалото ли? Избираш сам. 
Посоките. Пределите. Небетата. 

Ако е много кръгла вечерта. 
А има още път до лятото. 
Дали да мина през дъжда?
Или да помълча със някого? 

Дали да помня всички цветове? 
Къде ли точно свършват зимите? 
Достатъчни са две ръце - 
да търсим и да се намираме. 

Дълбока три минути доброта. 
Лалета между две мълчания. 
Невидими, невидими крила. 
И полети на дълги разстояния. 

Селвер