вторник, 27 май 2014 г.

И пак за самотата

Червеното е с много имена. 
Но ти не ми разрязвай цветовете. 
Отвътре съм квадратна тишина. 
И сякаш са ме милвали лалета.

И ставам най-нетрайната звезда.
Но ти не ме очаквай в сряда.
Изгубвам равновесие. Летя. 
Навярно е заради самотата. 

А утрото на всеки следващ ден 
опитва да ми раздели нещата. 
Но както нулата не се дели, 
така е неделима самотата. 

Не се дели на птици и цветя. 
Не се дели на мостове и гари. 
Единственият делител е любовта. 
Делиш, докато нищо не остане. 

Селвер