неделя, 25 май 2014 г.

Сякаш

Сякаш нямат край моретата –  
толкова е лято. 
Някой е напълнил времето 
с гълъби и вятър. 

Сякаш е ронлив следобедът –
толкова е късно. 
Има ли зелени полети? 
Някой ли ме търси? 

Сякаш се сбогувам с птиците – 
толкова е дълго. 
Може би не помня зимите. 
Вторник е обърнат. 

Сякаш не познавам никого – 
толкова ме няма.  
Чувство някакво по миглите. 
Някой ме забравя. 

Сякаш не сънувам кораби – 
толкова е празно. 
Цветовете са затворени. 
Светят наобратно. 

Сякаш с тебе сме невидими – 
толкова е тихо. 
Нещо ми прошепват рибите. 
И ми стига

Селвер