четвъртък, 22 май 2014 г.

Синьо ехо

Зеленее морето на моя безкрай. 
Половината думи са обли. 
Половината утро е колкото май. 
Половината свят е дъждовен. 

Иглолистни причини за ниски мъгли.
Като чувство за падаща сричка. 
Като свят на лалета и диви пчели. 
Като август, във който обичам. 

Нямам нищо, с което да тръгна към теб. 
А така и така ще забравя. 
Ако утре се чудиш във осем без пет, 
колко още небе ми остава. 

Ако утре ме няма ни в рима, ни в стих. 
Ако утре ти липсвам за малко. 
Ще съм синьото ехо на морския бриз, 
нарисувано в нотна тетрадка. 

Селвер