понеделник, 19 май 2014 г.

Преди любовта

Сега ме е страх, че ще свърши морето. 
А свърши ли, няма да знам накъде 
да тръгна, когато бушува сърцето. 
Когато светът ми е неподреден. 

Когато внезапно във вторник следобед 
съвсем заприличвам на диво лале. 
И чувствам, че някой ми липсва. До корен. 
И знам, че лалетата нямат криле. 

Че вече е късно. Че няма да мога 
да пратя по вятъра капка и звук. 
Изтича животът през тънка пролука. 
А август е много далече оттук. 

А август е в другия край на морето. 
Не мога, не мога да стигна дотам. 
Сега ме е страх, че ще свърши сърцето.
Преди любовта. 

Селвер