неделя, 11 май 2014 г.

Черно-бели редове

Как сега да разбера 
синьото на всяка сряда? 
Има дъно всеки страх.  
Свършват чудесата. 

Укротени дъждове 
в очните дъна на дните. 
Тъмно сини градове 
с матови зеници. 

Колкото един живот. 
Колкото да кажеш "сбогом". 
Колкото една любов.  
Толкова е много. 

Черно-бели редове   
в сънища високи. 
Утаени студове. 
Минали тревоги. 

Непотребен светофар. 
Никой не пристига. 
И изсъхнал минзухар 
в много стара книга. 

Как сега да разбера, 
има ли море нататък? 
Няма никакъв безкрай. 
Имат край нещата. 

Селвер