четвъртък, 1 май 2014 г.

Като мен

Дъждът е разделен на три. 
Да мога лесно да те сричам. 
Садя лалета в този стих,
да идвам тук, да те обичам. 

Да идвам тук, когато знам, 
че думите не ме спасяват. 
Следобедът е океан. 
А мен все повече ме няма. 

И всяка песен е дотам, 
където спират ветровете. 
Светът на устните е ням.  
Заради дъждовете. 

А някой някъде е сам. 
Сред всичко и сред всички. 
Сади лалета като мен. 
И като мен обича ли, обича. 

Селвер