сряда, 9 април 2014 г.

Зелено

Зеленото е тънък лабиринт. 
Зеленото е някаква умора. 
Което не разбирам, ни дели. 
Което ме боли, е без прозорец.

Но всяка зима има край. 
Разделям си на две сърцето.
Едната половина е добра. 
А в другата са страховете. 

И търся светлата страна 
на пътищата и на часовете. 
След дълги зими е така. 
Забравят топлото ръцете.

А после всичко се дели на две. 
Следобедни криле на кораб. 
Зелени улици и градове. 
Далечни цветове и хора. 

Светът на думите е разпилян. 
Един си тръгва, друг изпраща. 
Каквото беше, изгоря. 
Зелени плажове и къщи. 

Остават няколко следи. 
И празнота с човешка форма.
А другото не се брои. 
А другото е пролетна умора.  

Селвер