четвъртък, 3 април 2014 г.

Където свършват розите

Където свършват розите, е сън.
Когато свършат розите, е ниско. 
Не ме сънувай, имам още ден, 
да кажа на април, че е единствен. 

Да кажа на април, че може би 
обратното на пропаст е пустиня. 
Обратното на август не блести. 
Обратното на полет няма име. 

Че думите са най-отпред. 
А после са високи градовете. 
Че трябва буквите да се стопят. 
За да са по-дълбоки гласовете. 

Несъществуващи море и бряг. 
Градини. И любови високосни. 
И някой, който вярва в тях. 
И който няма нищо. Само рози. 

Когато свършат розите, е сняг. 
Където свършват розите, е тъмно. 
Ако сега ти липсвам, дай ми знак. 
Ще стана вятър и ще те прегърна. 

Селвер