сряда, 23 април 2014 г.

Любовта

Понякога е къща любовта. 
В която времето е спряло. 
Съвсем на края на света. 
Където думите започват с бяло. 

Понякога е нота любовта. 
По петолиние от рози. 
Мелодия от вятър и листа.
Невидим цвят, но умножен по осем.

Понякога я няма любовта.
Тогава цветовете са от пясък.
Минутите са без сърца.
И много тихо се върти Земята.

Понякога е късна любовта.
Живее между редовете.
И сякаш премълчан цитат.
Но пълни със небе крилете.

Понякога не стига любовта.
И цветовете са така раними.
Лалетата не са, каквото са.
А всяка тишина е с ново име.

Понякога е синя любовта.
По-синя и от синьо цвете.
По-синя от надежда и мечта.
По-истинска дори и от морето. 

Селвер