понеделник, 21 април 2014 г.

И в сянка на иглика

В началото е винаги така. 
Потъват в тъмното очите. 
Живееш в някакъв квадрат. 
Накрая на звездите. 

Живееш между точка и лале. 
Живееш някъде на скрито. 
В сърцето на едно море. 
И в сянка на иглика. 

Сбогуваш се с една мечта. 
И чакаш следващото лято. 
Така е след любимите неща. 
Така започва самотата. 

Когато се разминеш с любовта. 
Когато се разминеш със приятел. 
В началото е винаги така. 
Но после свикваш с тишината. 

Селвер