неделя, 13 април 2014 г.

Да не личи

Това са ми най-тихите очи. 
С които все сънувам албатроси. 
Април е със развързани коси. 
Като градина със вечерни рози. 

Забравям си небето, затова 
понякога крилете ми са свити. 
Тогава съм заключена врата.  
И нищо не разбирам от морета. 

Разделям цветовете си на три. 
Сърцето е часовникова кула. 
Това са ми най-тихите очи. 
И нямам време да съм друга. 

Не ми носете други дъждове. 
Каквото е останало, са думи. 
От дълги мисли ставам на лале. 
Да не личи, че се сбогувам. 

Селвер