понеделник, 31 март 2014 г.

С каквото се сбогуваме, е остров

Отричаме си вчерашните устни. 
И вчерашните си стени. 
Издишваме пияни звуци,  
а вдишваме зелени дни. 

С каквото се сбогуваме, е остров. 
Не всичко можем да простим. 
А другото е много просто. 
А другото ще извървим. 

И всеки страх ни прави по-далечни. 
Цветът на думите е мост. 
Цветът на дюлите изтече 
във нощи от стъкло. 

Отричаме си вчерашните устни. 
И всяка ненаситна нощ. 
А после песните са други. 
А после всичко става дъжд. 

Селвер