неделя, 9 февруари 2014 г.

Синьо без предел

Остава още мъничко небе. 
Следобедни криле разплетени. 
Ще бъда синьо без предел. 
И ще обичам ветровете си. 

Ще сложа думите отпред. 
Да знам, че всичко е изпратено. 
Че някъде един поет 
измисля всички късни влакове. 

Ще помня колко дълго бях. 
Че са единствени посоките. 
Че днес не съм от този свят. 
Че не за всичко имам отговор. 

Ще бъда с облачни коси.   
Ще дам от себе си на мидите. 
Ще дам на птиците очи. 
За да се връщат винаги. 

Ще искам да остана тук  
(напук на всичката си прелетност). 
И ще забравя всеки друг. 
Преди да се стопя в ръцете ти. 

Селвер