петък, 7 февруари 2014 г.

Тишината ти

Понякога ме буди тишината ти. 
Снегът е сняг, защото си отиваш. 
Снегът е сняг заради лятото. 
Заради всичките солени мигли. 

Понякога съм лодка в тишината ти. 
Живея във стихотворение без думи. 
Защото всичко може би е казано. 
И са останали единствено рисунки. 

Понякога се губя в тишината ти. 
Цветът на птиците не ме спасява. 
И нямам устни, да мълча със някого.  
Цветът на птиците ме разпилява. 

Понякога ме плаши тишината ти. 
Но няма кораби, за да избягам. 
Морето си е удължило сянката. 
Не вярва на делфините. Не вярва. 

Сега съм друга. Повече от всякога. 
Измислям си ръцете и ги губя. 
И ставам част от тишината ти. 
А иначе не съществувам. 

Селвер