четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Четвъртък

Разделям си гласа на две. 
В четвъртък съм невидимо пиано. 
Изгубих си неделните криле. 
А зимата е толкова голяма.

Снегът е безобразно тих. 
В четвъртък няма нищо синьо. 
Каквото не простих, платих. 
Каквото не прегърнах, си отиде.

Четвъртък е без хвърчила. 
Защото са замръзнали ръцете. 
А всяка следваща мъгла 
ме прави по-далечна и от вчера. 

Четвъртък е подстриган сън. 
До половината е пълен с книги. 
Останалото е отвън. 
И никога не стига. 

Четвъртък е театър без врати, 
а маските са уморени. 
Във облачните думи сняг вали. 
И няма кой да ме намери. 

Селвер