сряда, 5 февруари 2014 г.

Делфинено

По горните етажи на нощта 
зениците са най-раними. 
Един делфин със сребърна душа 
ми обещава синьо име. 

Един делфин ме учи на море. 
Макар да знае, че не мога. 
Ръцете ме болят, да съм дете. 
Надолу също е посока. 

Делфините сега са мост. 
Снежинките са без начало. 
Един почти изчезнал албатрос 
брои, каквото му остава.  

Каквото му остава, не боли. 
Каквото му остава, свети. 
Каквото му остава, е до три. 
А после свършват редовете. 

А после стогодишен сняг.
Не знаеш кой къде е.
Един делфин ми дава знак, 
че трябва да живея. 

Селвер