сряда, 26 февруари 2014 г.

Свечерява се

Свечерява се в сините навици, 
след които не ми се прибира. 
Заглушени копнежи. И граници, 
за да зная къде се намирам. 

Да измервам смъртта в разстояния. 
Да отглеждам циклами и бездни. 
Сто напълно различни мълчания. 
А очите забравят къде си. 

И съм толкова, толкова вчерашна. 
С нарисувани устни и клони. 
До ръба на четвъртък съм прелетна. 
Като дума с кристални вагони. 
 
Свечерява се в моите страници. 
Изречения с фосфорни ризи. 
До последното цвете в поляните. 
След това ме наричайте риба. 

Селвер